Заключена е между улиците: ул.”Братя Миладинови”, бул. „Христо Ботев”, ул. ”Елисавета Багряна”, ул. „Великокняжевска” и бул. ”Стефан Караджа”.

Ще разгледаме най-красивата и най-интересната от централната градска част, която е заключена между ул.”Великокняжевска” и „махалите около нея” (както е писал др. Антон Бояджиев).

Улица Великокняжевска не случайно носи това име: започва от централния градски площад „Хаджи Димитър” и отвежда на север до Селишкото дефиле.

Тя е централната пътна артерия, по която се нижат редица обществени учреждения и частни сгради на известни сливенски личности и семейства. В старо време по нея слизали от Балкана, пеша или с конски каруци, жителите на планинските села Нейково и Раково и са се качвали нагоре за старопланинските проходи.

Нашата улица:

Ул.Великокняжевска” - на запад, бул ”Цар Освободител” на юг, и улиците на север – ул. ”Граф Игнатиев” и ул. ”Генерал Столетов”.

Кварталът е малък с неправилна геометрична форма, равен. Той е с жилищно предназначение. Със свободен начин на застрояване.

По тези улица са се разполагали най-старите сливенски махали -„Мангърска”, ”Дели балта” и „Селището”.

В началто на улица ”Великокняжевска” е започнало просвещението в Сливен, там в малките къщи са отворили врати първите килийни училища, там се изграждат и първите гимназии. Сегашната сграда на Природо-Математическа гимназия започва да функционира през 1881г.

Така от гимназията ще направим мислена разходка из този интересен квартал, за да усетим по-добре духа му и да преценим дали е подходящ за туризъм, за да може да го оценим по достойнства и забележителности, които туристите и гостите на града могат да видят тук.

В началото на ъгъла с ул. „Г. С.Раковски” се намира банка, в миналото там са се намирали занаядчийските дюкяни на видни сливенски майстори.

Като продължим нагоре по ул. ”Векикокняжевска” погледа ни привлича стара сгдара - Гурдевата къща, няма подобна на нея в града. Проектирана е от австрийски архитект и е построена през 1893 г., а като стил е някаква еклектика от северноевропейски елементи. Изградените от греди симетрични входове от двете й страни, разположени на просторна веранда, въвеждат като че ли във витруален замък. Трите етажа с характерни прозорци и островърхи надстройки, както и оцветените декоративни елементи около тях създават един уникален архитектурен акцент в панорамата на ул.”Великокняжевска”. В този паметник на строителното изкуство сега се помещават офиси и адвокатски кантори.

Продължавайки на север, стигаме до висок каменен зид и голяма дървена порта, те водят до възрожденска къща, която датира от началото на 19 век. В нея са се раждали и живели много известни сливналии, един от тях е известният Кеворк Кеворкян.

Срещу тази къща се намира построената през 1985 год. двуетажна сграда на Клуба на дейците на културата. Тя опонира на възрожденския стил на околните исторически постройки. Изградена е в двора на Чакъровата къща, която запазена и днес, се използва като творческа база на Съюза на художниците.

Сред този архитектурен ансамбъл от паметници на културата изпъква една пълна с историческо съдържание и лични съдби къща. Тя е строена през 1860 год., била е дом на доста известни и бележити личности: Киро Моканина, понеже Киро почива рано имотът се е наричал „були Кирчовата къща”, тук е роден известният артист и културен деец Стефан Киров. Но най-известен нейн стопанин е бил Михаил Чайка Чайковски, носещ името и Садък Паша.

Днес къщата е реставрирана в семеен хотел „Тома”.

Движейки се на север по улицата, следващия архитектурен паметник е съседната постройка, днес - Дом на Учителя.

Вървейки след това, голяма порта с № 30 на нея ни въвежда в богато озеленен двор, в северната част на който се извисява богата възрожденска къща - Митрополитската. Нейното градоустройствено решение и богати, украсени е оригинали дърворезби тавани и кьошки, отнасят човек далеч в миналото.

От тук завиваме по ул. ”Чайковски” - пресечка на „Великокняжевска” отдясно, за да разгледаме. Градоустройствено прекроена, тя пресича улиците „Добри Чинтулов” и „Граф Игнатиев”. В миналото тази уличка се е наричала „Пашовият Поп Янков сокак”. Калдаръмените проходи към къщите и надвесените над тях широки дървени стрехи и големите порти, затваряха едно отминало архитектурно-огнище на Сливен. Навлизайки в улицата от северна страна се е помещавало женското отделение на сиропиталището. След това е била къща на известният сливенски художник Добри Добрев. Всички сгради в този сокак имат интересна история, история на родове и видни личности. Интересно е човек да се разходи тук, да разгледа сградите и малките задънени улички.

Излизайки от ул. ”Чайковски” продължаваме разходката по „Великокняжевска” към ул. ”Кирил и Методий”. От дясната страна на мястото на имотите на стари родове се е построил жилищен блок.

На десния ъгъл, между ул. ”Великокняжевска” и „Кирил и Методи”, водеща към църкавата „Св. Богородица”, се издига строената в началото на миналото столетие, но впечатляваща и до днес - двуетажната Гиндева къща. След това по улицата ни посреща грохнала от времето сграда, строена някъде в началото на 19 век, Улицата е изпълнена с много стари сгради, част от които започват малко по малко да се подменят с нови. Стигаме до църквата, строена през 1894 год. По отношение на акустиката тя е най-добрата от сливенските църкви, построена е с голямо майсторство. Повече от 100 год. освободената рая от махалите се обогатяват тук. В този храм се провежда фестивал на източно - православната църковна музика. От южната страна на черквата се провлачва сокак, в дъното на който се намира къщата на Порутчик Топракчиев - първата жертва в световната бойна авиация. Той заедно с Радул Милков за пръв път в световната военна история употребяват самолетите като бойно средство при обсадата и превземането на Одринската крепост по време на Балканската война.

На ъгъла на „Великокняжевска” и ул. ”Княз Борис Търновски” се е запазила интересната къща на Пильорови, построена в първите години след Освободжението. Тя е едноетажна страринна сграда с цокълен етаж и извисена пред входа масивна аркада, подпряна от кръгли зидани колони с прости профили на базите и капителите. Това е уникална за днешния облик на града постройка.

След завоя, от пресечката с ул. ”Стефан Егаров” се отправяме на североизток. По отсечката до Гюр чешма от лявата страна се редят еднофамилни къщи, тук е била къщата на Никола Кичуков, участник в Херцеговското възстание и Ботевата чета и после написал книга за тях. На ул.”Бенковски” на север от малкото образувано площадче се е намирала къщата на братя Кутеви, сега има само паметна плоча на тези заслужили наши възрожденци. Там където се срещат „Великокняжевска” и ул. ”Ген. Столетов” с тарата махала „Дели балта” се намира една от многото сливенски чешми. По глинени кюмци, на времето, тя е приемала идващите от „Селището” води, поради което носи името си Гюр чешма. Водата се е отливала през два чучура в дялани от айтовски сиво-зелен камък корита. Малко по-нагоре е родната къща на поета Добри Чинтулов, днес музей. Следвана от музейните къщи на стария сливенски бит, от началото на 19 век. Те са представителни само с архитектурно-пространственото си оформление, но и като гнездо на архични сливенски родове. Характерни за тях са стълбищата, хаетите, кьошковете, собите, менсофите, баните, долапите и резованите тавани. Дворните просранства са застилани със звездообразни, художествено оформени калдаръми, сред който се издига кладенец с дърворезбован покрив. Оформянето на днешния музеен интериор не отговаря на тогавашната подредба на стаите, но все пак показва какъв е бил бита на хората в това столетие.

Накрая в нашата виртуална обиколка достигаме края на ул. ”Великокняжеска” и се спираме през масивната каменна постройка на бившият женски затвор.

Зад неговите стени има крити много трагични съдби и много архивни ценности, свързани със сливенската текстилна промишленост. В една част от сданието на първата сукнена фабрика се развива сливенското текстилно училище. След закриването на фабриката след Освобожението, там се установява Сливенския затвор. Сега там се помещава и музея на текстилното производство. А стаите на затвора се експлоатират като офиси. Над сградата на затвора е изградено параклисчето на името на Св. Анна.

Така завършва тази изпъстрена с история и архитектурни паметници на сливенския бит улица Великокняжевска - централна артерия в централната градска част. От ляво остава Селишката река, която се слива с Новоселка и са част от облика и името на града Сливен.